Jan 9, 2013, 9:12 PM

В памет на проф. К. Карапетров

  Poetry » Other
609 0 0

В памет на проф. К. Карапетров

 

Една старинна ваза

остана ми от Вас.

И книжка със поезия,

написана от Еми,

която обожавахте...

Дори не Ви изпратих

в последното пътуване.

Дори не се сбогувахме...

Но тя Ви е посрещнала

отвъд, в небитието.

Най-сетне пак сте заедно

в небесна, вечна радост!...

За мен остана само

една старинна ваза,

един далечен глас,

напътстващ и вълнуващ,

и много, много музика...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...