9.01.2013 г., 21:12

В памет на проф. К. Карапетров

608 0 0

В памет на проф. К. Карапетров

 

Една старинна ваза

остана ми от Вас.

И книжка със поезия,

написана от Еми,

която обожавахте...

Дори не Ви изпратих

в последното пътуване.

Дори не се сбогувахме...

Но тя Ви е посрещнала

отвъд, в небитието.

Най-сетне пак сте заедно

в небесна, вечна радост!...

За мен остана само

една старинна ваза,

един далечен глас,

напътстващ и вълнуващ,

и много, много музика...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...