В памет на учителя Шенол Шакировски

28 янв. 2024 г., 16:22

Поэзия » Другая

380 0 2

Учителю любими, точно ти,
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.

Ти чете Жеко Христов и Керим,
за шипките и за конете бели.
Научи ме да бъда верен син
на родните ми, български табели.

Ти даде ми безценните уроци,
за всеки стих, душевен зов.
Опази ме от тежките пороци
и пишеше стиха с любов.

А книгата ти имам от дете.
И днеска даже още я чета.
Детето ми и то ще я чете.
И пишеш, както аз летя.

Ти даде ми света и чудесата -

ти даде хляба в двете ми ръце.

Сега си птичка горе в небесата,
но вечен ще си в моето сърце.