28.01.2024 г., 16:22

В памет на учителя Шенол Шакировски

827 0 2

Учителю любими, точно ти,
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.
 

Ти чете Жеко Христов и Керим,
за шипките и за конете бели.
Научи ме да бъда верен син
на родните ми, български табели.
 

Ти даде ми безценните уроци,
за всеки стих, душевен зов.
Опази ме от тежките пороци
и пишеше стиха с любов.

 

А книгата ти имам от дете.
И днеска даже още я чета.
Детето ми и то ще я чете.
И пишеш, както аз летя.

 

Ти даде ми света и чудесата -

ти даде хляба в двете ми ръце.

Сега си птичка горе в небесата,
но вечен ще си в моето сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йотор Амер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...