В памет на учителя Шенол Шакировски
Учителю любими, точно ти,
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.
Ти чете Жеко Христов и Керим,
за шипките и за конете бели.
Научи ме да бъда верен син
на родните ми, български табели.
Ти даде ми безценните уроци,
за всеки стих, душевен зов.
Опази ме от тежките пороци
и пишеше стиха с любов.
А книгата ти имам от дете.
И днеска даже още я чета.
Детето ми и то ще я чете.
И пишеш, както аз летя.
Ти даде ми света и чудесата -
ти даде хляба в двете ми ръце.
Сега си птичка горе в небесата,
но вечен ще си в моето сърце.
© Йотор Амер All rights reserved.
