Студено е!

Заснежено!

В просъница

оголели клони

Южняка зоват; 

перчат се елите

с одежди зелени,

в шепа се присмиват

на зъзнещите вейки.

Студено е!  

Днес ги няма гълъбите!

Пернатите сговорни – 

трохи кълвящи в сбор!

Там – зад храсталака,

цигара си подават трима.

Боже мили!

Сигурно е джойнт!

Опечалено слънце

наднича съпричастно

през игличките на бор.

Недалече – над зоокъта,

цепи въздуха с рева си 

лъв – зовящ се Максуд.

Студено е!

Крача по алеята заснежена. 

Избродирал е някой в снега

чудно прелестна дантела!

Птица гладна търсила зърно!

…………………………………

А! Не е за вярване!

По пътечката ситни калинка!

Премръзнала е, но е жива!

Май дири тя подслон!

Милата!

Ще я гушна!

Ще я стопля!

Ще я приютя!

Нека е гостенка моя!

Тихо е…

Дом за врабчета дечица сковали.

Закачили къщичката за дървото,

а под него,

приседнал на крайчеца на заснежена пейка,

старец с ушанка чертае в снега кръгове с бастун.

Ако го поздравя, дали ще се усмихне?

Или в почуда, само с глава ще ми кимне?

………………………………….

Съдбата и студът никого не жалят!

Късмет или е благословия 

да имаш топъл дом?

И още нещичко.

Някой думи две да ти каже:

„За тази топла, вкусна супа,  

от сърце, скъпа, благодаря ти!“

Май…

Малките неща крепят живота.

Те ни стоплят в студ и в мъка.

Ако душата ми е светла къща,

може би не ще позная никога

мраз и самота безнадеждна.

Самадхи