В парка
Студено е!
Заснежено!
В просъница
оголели клони
Южняка зоват;
перчат се елите
с одежди зелени,
в шепа се присмиват
на зъзнещите вейки.
Студено е!
Днес ги няма гълъбите!
Пернатите сговорни –
трохи кълвящи в сбор!
Там – зад храсталака,
цигара си подават трима.
Боже мили!
Сигурно е джойнт!
Опечалено слънце
наднича съпричастно
през игличките на бор.
Недалече – над зоокъта,
цепи въздуха с рева си
лъв – зовящ се Максуд.
Студено е!
Крача по алеята заснежена.
Избродирал е някой в снега
чудно прелестна дантела!
Птица гладна търсила зърно!
…………………………………
А! Не е за вярване!
По пътечката ситни калинка!
Премръзнала е, но е жива!
Май дири тя подслон!
Милата!
Ще я гушна!
Ще я стопля!
Ще я приютя!
Нека е гостенка моя!
Тихо е…
Дом за врабчета дечица сковали.
Закачили къщичката за дървото,
а под него,
приседнал на крайчеца на заснежена пейка,
старец с ушанка чертае в снега кръгове с бастун.
Ако го поздравя, дали ще се усмихне?
Или в почуда, само с глава ще ми кимне?
………………………………….
Съдбата и студът никого не жалят!
Късмет или е благословия
да имаш топъл дом?
И още нещичко.
Някой думи две да ти каже:
„За тази топла, вкусна супа,
от сърце, скъпа, благодаря ти!“
Май…
Малките неща крепят живота.
Те ни стоплят в студ и в мъка.
Ако душата ми е светла къща,
може би не ще позная никога
мраз и самота безнадеждна.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
