Не гледаш в мен, а встрани,

очите ти остават ми спомен,

болнави сякаш са те,

бягащи, не искащи мен.

Играеш с мен като играчка,

омръзнала на малко дете,

захвърляш я някъде там далече,

забравена, че я имаш въобще.

Знаеш, че гледам само теб

и изпълваш деня ми с лъч на надежда,

озаряваща мрака, превръщаш го в ден,

за ново начало и за новия плен.

Пленен от теб оставам аз,

затворник, окован в тежки вериги,

захвърлен в тъмницата, забравен,

чакам милостта ти да ме спаси.

Разкъсай тези окови, строши ги,

избави ме от тази съдба,

затворника изкарай навън

и покажи ми, че има светлина.