11.01.2011 г., 20:54

В плен

712 0 0

Не гледаш в мен, а встрани,

очите ти остават ми спомен,

болнави сякаш са те,

бягащи, не искащи мен.


Играеш с мен като играчка,

омръзнала на малко дете,

захвърляш я някъде там далече,

забравена, че я имаш въобще.


Знаеш, че гледам само теб

и изпълваш деня ми с лъч на надежда,

озаряваща мрака, превръщаш го в ден,

за ново начало и за новия плен.


Пленен от теб оставам аз,

затворник, окован в тежки вериги,

захвърлен в тъмницата, забравен,

чакам милостта ти да ме спаси.


Разкъсай тези окови, строши ги,

избави ме от тази съдба,

затворника изкарай навън

и покажи ми, че има светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...