11.01.2011 г., 20:54

В плен

717 0 0

Не гледаш в мен, а встрани,

очите ти остават ми спомен,

болнави сякаш са те,

бягащи, не искащи мен.


Играеш с мен като играчка,

омръзнала на малко дете,

захвърляш я някъде там далече,

забравена, че я имаш въобще.


Знаеш, че гледам само теб

и изпълваш деня ми с лъч на надежда,

озаряваща мрака, превръщаш го в ден,

за ново начало и за новия плен.


Пленен от теб оставам аз,

затворник, окован в тежки вериги,

захвърлен в тъмницата, забравен,

чакам милостта ти да ме спаси.


Разкъсай тези окови, строши ги,

избави ме от тази съдба,

затворника изкарай навън

и покажи ми, че има светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...