Jan 11, 2011, 8:54 PM

В плен

  Poetry » Other
716 0 0

Не гледаш в мен, а встрани,

очите ти остават ми спомен,

болнави сякаш са те,

бягащи, не искащи мен.


Играеш с мен като играчка,

омръзнала на малко дете,

захвърляш я някъде там далече,

забравена, че я имаш въобще.


Знаеш, че гледам само теб

и изпълваш деня ми с лъч на надежда,

озаряваща мрака, превръщаш го в ден,

за ново начало и за новия плен.


Пленен от теб оставам аз,

затворник, окован в тежки вериги,

захвърлен в тъмницата, забравен,

чакам милостта ти да ме спаси.


Разкъсай тези окови, строши ги,

избави ме от тази съдба,

затворника изкарай навън

и покажи ми, че има светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...