В последния жив

Поэзия

854 14 20

Тя тръгва на пръсти,

без вест и писмо.

Понякога шумно...

с хвърчащи предмети.

Но винаги иска...

Все търси едно...

две длани – горещи,

в които да свети.

Безумна е, казват...

И често лети.

А как я обичат...

всички поети...

Понеже е муза...

Понеже ехти...

оттук до безкрая...

през всички планети.

Под дрипи и сажди,

човека краси...

Успява да стопли.

За гладните – хляб е.

Тя ще оцелява...

в последния жив.

Пък нека е луда...

И нека е сляпа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Violet_86 (Виолета)

Въобще не се притеснявай, Скити.
Благодаря Ви много и на теб и на Георги и на много други хора.
Просто дано запазим уважанието си.

2025-11-03T19:09:33+02:00
Скитницa

Вили, пропуснала съм този хубав и истинен стих! Много се радвам, че пак си тук!
Прегръдка! 💖

2025-11-03T16:48:31+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Точно такава и трябва да бъде, за да е истинска!
Поздравявам те 🌹

2025-11-03T16:08:48+02:00
Violet_86 (Виолета)

Еееех, доживях и това чудо, бай Гецане!!!
Благодаря ти.

2025-10-07T14:15:16+03:00
байГецан (Георги Янков)

Луда и сляпа,но от мен коментар издрапа!Да си жива и здрава! Остани си такава!

2025-10-07T14:11:39+03:00