В последния жив
Тя тръгва на пръсти,
без вест и писмо.
Понякога шумно...
с хвърчащи предмети.
Но винаги иска...
Все търси едно...
две длани – горещи,
в които да свети.
Безумна е, казват...
И често лети.
А как я обичат...
всички поети...
Понеже е муза...
Понеже ехти...
оттук до безкрая...
през всички планети.
Под дрипи и сажди,
човека краси...
Успява да стопли.
За гладните – хляб е.
Тя ще оцелява...
в последния жив.
Пък нека е луда...
И нека е сляпа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
