В празен улей залита
топката отклонена,
трижди трябва да пита
разумът суверена,
докога ще се прави
на орел, рак и щука,
ще буксува, забравил
петвековна поука,
снопа който разделя,
волята на дедите
гази, предопределя
край на дните честити.
Като дивеч отстрелян
се в агония мята,
пагубна епопея
го сравни със земята.
Докато си мъдрува,
кой хорото да води,
лудостта си царува,
претопява народа.
© Светличка Все права защищены