В празен улей залита
топката отклонена,
трижди трябва да пита
разумът суверена,
докога ще се прави
на орел, рак и щука,
ще буксува, забравил
петвековна поука,
снопа който разделя,
волята на дедите
гази, предопределя
край на дните честити.
Като дивеч отстрелян
се в агония мята,
пагубна епопея
го сравни със земята.
Докато си мъдрува,
кой хорото да води,
лудостта си царува,
претопява народа.
© Светличка All rights reserved.
карят е всеки ден, ама по-малко, да не се задавим...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
