В празен улей залита
топката отклонена,
трижди трябва да пита
разумът суверена,
докога ще се прави
на орел, рак и щука,
ще буксува, забравил
петвековна поука,
снопа който разделя,
волята на дедите
гази, предопределя
край на дните честити.
Като дивеч отстрелян
се в агония мята,
пагубна епопея
го сравни със земята.
Докато си мъдрува,
кой хорото да води,
лудостта си царува,
претопява народа.
© Светличка All rights reserved.
карят е всеки ден, ама по-малко, да не се задавим...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
