18 нояб. 2008 г., 15:32
Лабиринтно някак си мечтая,
с куршумено студени сетива,
в мен опира се пътека към безкрая,
започва и завършва лудостта.
Избягала от студения олтар,
сама в себе си безропотно се губя
ледена пристъпвам по гореща жар,
открадвам спомени и пак се будя.
Поглеждам се с наивно равнодушие,
а погледа ми- някак странно побелял,
а куршума вените болезнено запушил е...
роза бях, но в чуждоземен ритуал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация