В прегръдката на лудостта
Лабиринтно някак си мечтая,
с куршумено студени сетива,
в мен опира се пътека към безкрая,
започва и завършва лудостта.
Избягала от студения олтар,
сама в себе си безропотно се губя
ледена пристъпвам по гореща жар,
открадвам спомени и пак се будя.
Поглеждам се с наивно равнодушие,
а погледа ми- някак странно побелял,
а куршума вените болезнено запушил е...
роза бях, но в чуждоземен ритуал.
Подсъзнателно плета се в самота
полусъбудена с пръсти пак рисувам,
премръзнала търся гореща следа,
нощем не спя и денем будувам.
Ноемврийски дъжд в локвите напукани,
порязани цветята от слана...
изстрелян стон от устните очукани,
предадох се в прегръдката на лудостта!
© Мария Манджукова All rights reserved.
