25 февр. 2009 г., 22:38

В приказка

959 0 2

В приказка живея,

в релност съм, когато спя.

Да се събудя - не искам и не смея,

свят пясъчен да разруша.

Срешу вълните ден след ден

се боря да изплувам над водата.

 Кръговратът на живота върти и мен,

прашинка малка между двата свята.

В приказка живея, защото миг е

животът труден и борбите.

И щом трудно и пътеката напред се вие,

аз знам, че тя води в моя дом в небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Краси Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Допадна ми стиха ти1
  • Понякога всеки се крие в своята приказка.....интересен стих за живота и бягството от него поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...