25.02.2009 г., 22:38

В приказка

947 0 2

В приказка живея,

в релност съм, когато спя.

Да се събудя - не искам и не смея,

свят пясъчен да разруша.

Срешу вълните ден след ден

се боря да изплувам над водата.

 Кръговратът на живота върти и мен,

прашинка малка между двата свята.

В приказка живея, защото миг е

животът труден и борбите.

И щом трудно и пътеката напред се вие,

аз знам, че тя води в моя дом в небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допадна ми стиха ти1
  • Понякога всеки се крие в своята приказка.....интересен стих за живота и бягството от него поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...