В приказка живея,
в релност съм, когато спя.
Да се събудя - не искам и не смея,
свят пясъчен да разруша.
Срешу вълните ден след ден
се боря да изплувам над водата.
Кръговратът на живота върти и мен,
прашинка малка между двата свята.
В приказка живея, защото миг е
животът труден и борбите.
И щом трудно и пътеката напред се вие,
аз знам, че тя води в моя дом в небето!
© Краси Иванов All rights reserved.
Понякога всеки се крие в своята приказка.....интересен стих за живота и бягството от него поздрави!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
