В приказка живея,
в релност съм, когато спя.
Да се събудя - не искам и не смея,
свят пясъчен да разруша.
Срешу вълните ден след ден
се боря да изплувам над водата.
Кръговратът на живота върти и мен,
прашинка малка между двата свята.
В приказка живея, защото миг е
животът труден и борбите.
И щом трудно и пътеката напред се вие,
аз знам, че тя води в моя дом в небето!
© Краси Иванов All rights reserved.
Понякога всеки се крие в своята приказка.....интересен стих за живота и бягството от него поздрави!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
