7 сент. 2024 г., 08:17

В пространството между редовете

479 1 0

Поетът няма сила с думи да те сътвори,

нито багри на палитра могат да те нарисуват.

С всяка дума,

която на листа слага,

опитва се да те улови,

но не успява.   

 

Поетът пише и трие,

опитва, но не се и отказва.

Знае, че ти си повече от всичко,

което може да изрази.

И все пак, в неговите провали,

в опитите и грешките,

той те намира.

Не в съвършените стихове,

а в пространството между редовете.

 

За него си като сън,

като миг от вечността,

неуловим, невидим,

но толкова реален.

Той не спира,

не може да се откаже,

защото в търсенето намира себе си,

в неуспеха вижда красотата на опита,

и в тишината чува музиката на душата ти.

Обича те,

защото всичко у теб се отразяваше

в невинността и нежността на хубавите ти очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...