Поетът няма сила с думи да те сътвори,

нито багри на палитра могат да те нарисуват.

С всяка дума,

която на листа слага,

опитва се да те улови,

но не успява.   

Поетът пише и трие,

опитва, но не се и отказва.

Знае, че ти си повече от всичко,

което може да изрази.

И все пак, в неговите провали,

в опитите и грешките,

той те намира.

Не в съвършените стихове,

а в пространството между редовете.

За него си като сън,

като миг от вечността,

неуловим, невидим,

но толкова реален.

Той не спира,

не може да се откаже,

защото в търсенето намира себе си,

в неуспеха вижда красотата на опита,

и в тишината чува музиката на душата ти.

Обича те,

защото всичко у теб се отразяваше

в невинността и нежността на хубавите ти очи.