4 июн. 2017 г., 13:46

В пътя ми нататък

534 1 1

От миналото взимам само пламъка
на огньовете, горели ми душата.
А пепелта я разпилявам благодарна-
не ми е нужна в пътя ми нататък.

 

От миналото взимам само аромата
на дъхавите срещи на съдбата.
Не правя си хербарий от цветята-
не са ми нужни в пътя ми нататък.

 

От миналото взимам само трепета
на хилядите пеперуди във стомаха.
А в бъдещето искам само с теб да съм-
ти нужен си ми в пътя ми нататък.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

11/01/2014

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...