От миналото взимам само пламъка
на огньовете, горели ми душата.
А пепелта я разпилявам благодарна-
не ми е нужна в пътя ми нататък.
От миналото взимам само аромата
на дъхавите срещи на съдбата.
Не правя си хербарий от цветята-
не са ми нужни в пътя ми нататък.
От миналото взимам само трепета
на хилядите пеперуди във стомаха.
А в бъдещето искам само с теб да съм-
ти нужен си ми в пътя ми нататък.
© Надежда Тошкова Все права защищены