От миналото взимам само пламъка
на огньовете, горели ми душата.
А пепелта я разпилявам благодарна-
не ми е нужна в пътя ми нататък.
От миналото взимам само аромата
на дъхавите срещи на съдбата.
Не правя си хербарий от цветята-
не са ми нужни в пътя ми нататък.
От миналото взимам само трепета
на хилядите пеперуди във стомаха.
А в бъдещето искам само с теб да съм-
ти нужен си ми в пътя ми нататък.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
