В раковина ще свия душата си
По дъждовното синьо небе
ще издълбая очите си,
утре със първите светли лъчи,
ще разпусна косите си.
С длани по-топли и от лятото
изгрева ще прегърна,
със нозе по-бързи от вятъра
към морето ще литна.
Ще целуна вълните и тихичко,
на морското дъно ще сляза,
в раковина ще свия душата си
и ще дочакам на залеза огъня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
