По дъждовното синьо небе
ще издълбая очите си,
утре със първите светли лъчи,
ще разпусна косите си.
С длани по-топли и от лятото
изгрева ще прегърна,
със нозе по-бързи от вятъра
към морето ще литна.
Ще целуна вълните и тихичко,
на морското дъно ще сляза,
в раковина ще свия душата си
и ще дочакам на залеза огъня.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
