В раковина ще свия душата си
По дъждовното синьо небе
ще издълбая очите си,
утре със първите светли лъчи,
ще разпусна косите си.
С длани по-топли и от лятото
изгрева ще прегърна,
със нозе по-бързи от вятъра
към морето ще литна.
Ще целуна вълните и тихичко,
на морското дъно ще сляза,
в раковина ще свия душата си
и ще дочакам на залеза огъня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
