В разтопения залез
Разкажи ми, приятелко,
какво е любов.
Да докосна,
да вдъхна,
да се наситя.
Ще те послушам.
Ще съжалявам отново.
Часовникът пясъчен
в дома ми се сипе...
Като утринен лъч
при мене дойде.
Всичко грейна
в слънчеви пръски.
Твоята нежност
душата ми взе!
Как тихо влезе!
На пръсти!
Само продумай,
но не искам измама!
Сърце изковал съм
във наниз...
Моля те само
възможност за двама
да политнем
в разтопения залез.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
