В разтопения залез

Poetry » Love

916 0 9

Разкажи ми, приятелко,

какво е любов.

Да докосна,

да вдъхна,

да се наситя.

Ще те послушам.

Ще съжалявам отново.

Часовникът пясъчен

в дома ми се сипе...

Като утринен лъч

при мене дойде.

Всичко грейна

в слънчеви пръски.

Твоята нежност

душата ми взе!

Как тихо влезе!

На пръсти!

Само продумай,

но не искам измама!

Сърце изковал съм

във наниз...

Моля те само

възможност за двама

да политнем

в разтопения залез.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

smile1 (Валка)

Хоп,скоооооооккк..още една жена в мъжката ви прегръдка.
Скокнах тук,да поздравя Зем за прекрасния(както винаги)стих!

2008-08-28T19:24:35+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Краси и аз съм съм голям...ще помагам за жените...непрегърнати няма да останат,земляк
поздрави за чудесния стих!!!

2008-08-28T18:48:24+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"възможност за двама

да политнем

в разтопения залез."
Красив ще е този залез!
Поздравления за стиха Зем!

2008-08-28T12:06:39+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Сърце изковал съм
във наниз...

Нежността взема душата, Зем, но пък е толкова хубаво!

2008-08-28T12:01:05+03:00
враната (Маргарита Василева)

Сложна работа това любовта ZEM,сложна и необяснима!Няма разказване...усещане има!И то винаги е толкова силно,че заглушава мислите.И мисли вече нямаш,само стремеж към...
ZEM!

2008-08-28T10:37:23+03:00