Разкажи ми, приятелко,
какво е любов.
Да докосна,
да вдъхна,
да се наситя.
Ще те послушам.
Ще съжалявам отново.
Часовникът пясъчен
в дома ми се сипе...
Като утринен лъч
при мене дойде.
Всичко грейна
в слънчеви пръски.
Твоята нежност
душата ми взе!
Как тихо влезе!
На пръсти!
Само продумай,
но не искам измама!
Сърце изковал съм
във наниз...
Моля те само
възможност за двама
да политнем
в разтопения залез.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Скокнах тук,да поздравя Зем за прекрасния(както винаги)стих!