28.08.2008 г., 8:36 ч.

В разтопения залез 

  Поезия » Любовна
748 0 9

Разкажи ми, приятелко,

какво е любов.

Да докосна,

да вдъхна,

да се наситя.

Ще те послушам.

Ще съжалявам отново.

Часовникът пясъчен

в дома ми се сипе...

Като утринен лъч

при мене дойде.

Всичко грейна

в слънчеви пръски.

Твоята нежност

душата ми взе!

Как тихо влезе!

На пръсти!

Само продумай,

но не искам измама!

Сърце изковал съм

във наниз...

Моля те само

възможност за двама

да политнем

в разтопения залез.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хоп,скоооооооккк..още една жена в мъжката ви прегръдка.
    Скокнах тук,да поздравя Зем за прекрасния(както винаги)стих!
  • Краси и аз съм съм голям...ще помагам за жените...непрегърнати няма да останат,земляк
    поздрави за чудесния стих!!!
  • "възможност за двама

    да политнем

    в разтопения залез."
    Красив ще е този залез!
    Поздравления за стиха Зем!

  • Сърце изковал съм
    във наниз...

    Нежността взема душата, Зем, но пък е толкова хубаво!
  • Сложна работа това любовта ZEM,сложна и необяснима!Няма разказване...усещане има!И то винаги е толкова силно,че заглушава мислите.И мисли вече нямаш,само стремеж към...
    ZEM!
  • Огърлица от твоето сърце...

    Много!
  • "в разтопения залез."
    !!!
    Поздравления!!!
  • Браво!!!Страхотен стих!!!Поздравления!!!
  • Еее, всяка жена може да ти разкаже що е любов!
    Много ми хареса! Поздрав!
Предложения
: ??:??