27 июл. 2008 г., 21:29

В реално измерение...

836 0 22


Не искам да прескачам измерения,

за да те срещна след милион години.

Навярно ще си спомниш за адреса...

Решиш ли се - ти знаеш... Обади ми се.

 


Играй играта с другите момичета...

Но моля те, не я играй със мене.

И нека не прелистваме годините...

Опива още и е тежко виното...


 

Звучи във мен на отговора гонга...

На своя ред ще вметна: Неприемливо!

Отива ми, а и на вид съм строга,

но не обичам къщите със сенници...

 


За чувствата ли? Истина е - силни са.

Това не ме поставя на колене.

Решиш ли се на стъпка – обади ми се.

Навреме. Във реално измерение.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно този ред: "не обичам къщите със сенници...", взех от едно друго свое стихотворение, което бях написала в един момент, в който позициите ни с ... бяха разменени.
    По тази причина (от деликатност) не го пуснах тогава.
    А, дали не е добре по нишката на думите и събитията, да се върна пак там... в началото... Стига вече болки!!! Протестирам срещу тях!!!

    Извини ме за отклонението, pin4e! Благодаря ти, че си тук!

  • но не обичам къщите със сенници...


    !!!*
  • Извини ме, мила Боряна, че така късно отговарям на поздравленията ти за рождения ми ден!!! Извини ме!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ ПОЖЕЛАНИЯ!!!
    Ти си невероятно мила! Прегръщам те с много, много обич!!!
  • Честит Рожден Ден, мила Люси! Бъди щастлива, бъди вдъхновена, бъди много обичана и винаги влюбена! От сърце ти го желая! Прегръщам те, Лъвичке!
  • Или я има, или я няма... Средно положение не съществува.
    Благодаря ти, мила Таня! Радвам се, че си тук!
    Прегръщам те!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...