В реално измерение...
Не искам да прескачам измерения,
за да те срещна след милион години.
Навярно ще си спомниш за адреса...
Решиш ли се - ти знаеш... Обади ми се.
Играй играта с другите момичета...
Но моля те, не я играй със мене.
И нека не прелистваме годините...
Опива още и е тежко виното...
Звучи във мен на отговора гонга...
На своя ред ще вметна: Неприемливо!
Отива ми, а и на вид съм строга,
но не обичам къщите със сенници...
За чувствата ли? Истина е - силни са.
Това не ме поставя на колене.
Решиш ли се на стъпка – обади ми се.
Навреме. Във реално измерение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
