Не искам да прескачам измерения,
за да те срещна след милион години.
Навярно ще си спомниш за адреса...
Решиш ли се - ти знаеш... Обади ми се.
Играй играта с другите момичета...
Но моля те, не я играй със мене.
И нека не прелистваме годините...
Опива още и е тежко виното...
Звучи във мен на отговора гонга...
На своя ред ще вметна: Неприемливо!
Отива ми, а и на вид съм строга,
но не обичам къщите със сенници...
За чувствата ли? Истина е - силни са.
Това не ме поставя на колене.
Решиш ли се на стъпка – обади ми се.
Навреме. Във реално измерение.
© Людмила Билярска All rights reserved.
По тази причина (от деликатност) не го пуснах тогава.
А, дали не е добре по нишката на думите и събитията, да се върна пак там... в началото... Стига вече болки!!! Протестирам срещу тях!!!
Извини ме за отклонението, pin4e! Благодаря ти, че си тук!