27 jul 2008, 21:29

В реално измерение...

  Poesía
834 0 22


Не искам да прескачам измерения,

за да те срещна след милион години.

Навярно ще си спомниш за адреса...

Решиш ли се - ти знаеш... Обади ми се.

 


Играй играта с другите момичета...

Но моля те, не я играй със мене.

И нека не прелистваме годините...

Опива още и е тежко виното...


 

Звучи във мен на отговора гонга...

На своя ред ще вметна: Неприемливо!

Отива ми, а и на вид съм строга,

но не обичам къщите със сенници...

 


За чувствата ли? Истина е - силни са.

Това не ме поставя на колене.

Решиш ли се на стъпка – обади ми се.

Навреме. Във реално измерение.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно този ред: "не обичам къщите със сенници...", взех от едно друго свое стихотворение, което бях написала в един момент, в който позициите ни с ... бяха разменени.
    По тази причина (от деликатност) не го пуснах тогава.
    А, дали не е добре по нишката на думите и събитията, да се върна пак там... в началото... Стига вече болки!!! Протестирам срещу тях!!!

    Извини ме за отклонението, pin4e! Благодаря ти, че си тук!

  • но не обичам къщите със сенници...


    !!!*
  • Извини ме, мила Боряна, че така късно отговарям на поздравленията ти за рождения ми ден!!! Извини ме!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ ПОЖЕЛАНИЯ!!!
    Ти си невероятно мила! Прегръщам те с много, много обич!!!
  • Честит Рожден Ден, мила Люси! Бъди щастлива, бъди вдъхновена, бъди много обичана и винаги влюбена! От сърце ти го желая! Прегръщам те, Лъвичке!
  • Или я има, или я няма... Средно положение не съществува.
    Благодаря ти, мила Таня! Радвам се, че си тук!
    Прегръщам те!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....