29 янв. 2019 г., 01:48

В ръцете на океана

559 2 0

Пусни натежалите с времето вече мечти,
на брега сред миди и водорасли ги положи.
Вземи малко пясък и ги зарови -
океана ще ги прегърне, почакай, погледни...

 

Ръце оставени на морския бряг,
търсят ли, търсят ли във вълните нечии образ.
Ослушва се тялото за нечии глас,
търси безнадеждно в пустинята - вода,
треперещо, очаква дъжд наместо сняг.

 

Пусни отминалите с времето разбили се морски звезди, 
остави океана да ги вземе в шепите си.
Зарови в пясъка далечните минали дни,
глава вдигни и погледни - пеещите сирени.

 

С бавни стъпки към океана пристъпи,
в ръцете му се остави - да те прегърне. 
С прилива - за последно онзи образ си представи. 
С отлива го пусни да си върви.

 

Не търси в пустинята - вълни.

Не чакай дъжда в сняг да се прероди. 
Океанът не връща обратно оставените спомени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...