Jan 29, 2019, 1:48 AM

В ръцете на океана

561 2 0

Пусни натежалите с времето вече мечти,
на брега сред миди и водорасли ги положи.
Вземи малко пясък и ги зарови -
океана ще ги прегърне, почакай, погледни...

 

Ръце оставени на морския бряг,
търсят ли, търсят ли във вълните нечии образ.
Ослушва се тялото за нечии глас,
търси безнадеждно в пустинята - вода,
треперещо, очаква дъжд наместо сняг.

 

Пусни отминалите с времето разбили се морски звезди, 
остави океана да ги вземе в шепите си.
Зарови в пясъка далечните минали дни,
глава вдигни и погледни - пеещите сирени.

 

С бавни стъпки към океана пристъпи,
в ръцете му се остави - да те прегърне. 
С прилива - за последно онзи образ си представи. 
С отлива го пусни да си върви.

 

Не търси в пустинята - вълни.

Не чакай дъжда в сняг да се прероди. 
Океанът не връща обратно оставените спомени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...