atanasyanev (Атанас Янев)
6 3
19 июн. 2021 г., 23:04

В ръцете ти подирих пристан тих 

  Поэзия » Любовная, Философская
607 1 5

 

 

В ръцете ти подирих пристан тих

сред бурите от болка

и тревога.

За друга – обич тъй и не спестих

и да спестя –

не мисля, че ще мога.

В очите ти се губех и намирах,

и раждах се отново,

и умирах.

И пак възкръсвах от сумрака гъст

с надеждата, че ти

не си далече…

И бях Иисус, макар да нямах кръст,

но имах теб, а теб…

те няма вече.

 

Но нямах теб, а теб… те има вече –

и съм Иисус, макар да

нямам кръст.

С надеждата, че ти не си далече,

аз пак възкръсвам

от сумрака гъст.

В очите ти се губя и намирам,

и раждам се отново,

и умирам.

За друга – обич тъй и не спестих

и да спестя –

не мисля, че ще мога.

Сред бурите от болка

и тревога

в ръцете ти подирих пристан тих.

© Атанас Янев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса тази антиметабола! (не знаех как се нарича , научих го от коментара на Петър🙂)
  • Хареса ми много.
  • Благодаря ви!
  • Това ми се струва че го бях коментирала, защото е мнооого страхотно. Ама май не съм. Почитания и благодаря на Петьо че ме върна!
  • “Антиметабола”, така се казвала тази фигура в поезията. Хареса ми!
Предложения
: ??:??