В ръцете ти подирих пристан тих
В ръцете ти подирих пристан тих
сред бурите от болка
и тревога.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя –
не мисля, че ще мога.
В очите ти се губех и намирах,
и раждах се отново,
и умирах.
И пак възкръсвах от сумрака гъст
с надеждата, че ти
не си далече…
И бях Иисус, макар да нямах кръст,
но имах теб, а теб…
те няма вече.
Но нямах теб, а теб… те има вече –
и съм Иисус, макар да
нямам кръст.
С надеждата, че ти не си далече,
аз пак възкръсвам
от сумрака гъст.
В очите ти се губя и намирам,
и раждам се отново,
и умирам.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя –
не мисля, че ще мога.
Сред бурите от болка
и тревога
в ръцете ти подирих пристан тих.
© Атанас Янев All rights reserved.
