В съня ми
Наяве си далеч — почти забрава,
ръка не смея да протегна аз.
Но щом заспя, душата те познава
и пак си тук — без страх, без глас.
В съня ми идваш бавен, светъл миг,
ръцете ни се търсят без вина.
Светът е тих, побрал се в един вик,
а вечността е само тишина.
И щом се будя — пак си недостъпен,
разтваря се сънят като мъгла.
Остава само споменът престъпен
за любов, която няма как да е наяве тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еленка Гишина Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
