2 июн. 2021 г., 10:10

В сезоните на живота

349 0 1


Плодовете не зреят
във сезон на цъфтежи.
Всяко нещо си има мига.
Двама с тебе живеем
и се смеем с надежда
да узрява с усмивка плода.

И нали сме наивни
в овълченото време,
си летиме на общи мечти.
Няма лято и зима,
има просто доверие.
Съкровение в двама гори.

Трудността е амбиция,
проверка и вкопчване,
отстояване на същността
Това е позиция
с която започнахме
защитата на личността.

Летяха годините
неусетно и бързо
сякаш бяхме в житейско рали.
През блато преминахме,
възли завързвахме,
но с усмивки сушихме сълзи.

Ако има повтаряне,
нека бъде пак същото,
плодове нека пак да растат.
Пролетта е разтваряне,
лятото - пътища,
а беритбата е есента...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....