2 jun 2021, 10:10

В сезоните на живота

  Poesía
348 0 1


Плодовете не зреят
във сезон на цъфтежи.
Всяко нещо си има мига.
Двама с тебе живеем
и се смеем с надежда
да узрява с усмивка плода.

И нали сме наивни
в овълченото време,
си летиме на общи мечти.
Няма лято и зима,
има просто доверие.
Съкровение в двама гори.

Трудността е амбиция,
проверка и вкопчване,
отстояване на същността
Това е позиция
с която започнахме
защитата на личността.

Летяха годините
неусетно и бързо
сякаш бяхме в житейско рали.
През блато преминахме,
възли завързвахме,
но с усмивки сушихме сълзи.

Ако има повтаряне,
нека бъде пак същото,
плодове нека пак да растат.
Пролетта е разтваряне,
лятото - пътища,
а беритбата е есента...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....