Плодовете не зреят
във сезон на цъфтежи.
Всяко нещо си има мига.
Двама с тебе живеем
и се смеем с надежда
да узрява с усмивка плода.

И нали сме наивни
в овълченото време,
си летиме на общи мечти.
Няма лято и зима,
има просто доверие.
Съкровение в двама гори.

Трудността е амбиция,
проверка и вкопчване,
отстояване на същността
Това е позиция
с която започнахме
защитата на личността.

Летяха годините
неусетно и бързо
сякаш бяхме в житейско рали.
През блато преминахме,
възли завързвахме,
но с усмивки сушихме сълзи.

Ако има повтаряне,
нека бъде пак същото,
плодове нека пак да растат.
Пролетта е разтваряне,
лятото - пътища,
а беритбата е есента...