В Слънчака - 5
Когато - преди седем дни
се върнах от Патая,
за четри дни спестих пари,
в Слънчака да гуляя.
Отидох там, в хотел с една
звезда и половина.
С кушетка, мивка и чешма,
и скърцаща пружина.
Морето бе - на час от мен
напряко през полето.
С изрязан потник от сатен
към плажа се завтекох.
Измит, избръснат, гологлав
на всеки казвах: “Чао!”
Опънах бял, голям чаршаф
направо пред Какао!
Поръчах скромно, за сефте
два розови домата,
със скъпо, патешко суфле,
с картофена салата.
От чантата извадих джин,
отпих стотина грама.
Пред мен чадъра беше син
и с готина мадама!
Надзърнах в нейните крака,
огледах й бедрата.
Харесах всички - веднагА,
с гърдите и косата!
Реших - да викна - за мезе
калмари, миди, раци!
Загледах мацката с респект
и с хиляди мераци!
Пък тя, горката, щом съзря
горките мекотели,
с усмивка махна ми с ръка,
поправи две къдели.
Показа ми - разкошен тен
и без да се преструва,
призна, че вече ми е фен,
и иска да празнува!
Предложих й да пийне сок
от дренки и малини.
А тя, фриволно, за отскок
поръча си мартини!
Веднага я помолих с крем
гърба да ми намаже.
Да хапне - миди на корем!
Копнежи да разкаже.
Приказвахме, какво ли не.
За климата в Аляска.
За висша мода - За Фере!
За кравите в Небраска.
Така - със нея - без шеги,
започна следобяда.
Под сноп от слънчеви лъчи
тя с мен се изповяда:
Узнах, че не е спала с мъж
от близо три години!
Че цял живот очаква дъжд
над нейните градини!
Поръчах раци - втори път -
към две кила и нещо!
И взех да търся скришен кът
в градинката отсреща.
И тъкмо - да поискам час
в съседната палатка,
едно момче дойде при нас
със кофа и лопатка.
Прегърна майка си… и взе,
да плаче с гръм и трясък!
Да хвърля в скъпото гурме
със шепи мокър пясък!
Предложих му веднага рак
и тлъста, черна мида!
А то… нарече ме - глупак,
и тъпа какавида!
Не спря на плажа да реве,
изплашихме кафето!
Отказа - торта… сладолед,
и джет насред морето!
И мацката, за “мой късмет”
реши да се прибира -
Синът да спинка следобЕд
във тяхната квартира.
Събра си - всички чукала
разхвърляни на плажа.
Застанах в поза - Будала!
Не знаех, кво да кажа.
Погледнах малкия гамен,
а той ми се усмихна.
За миг разбрах, че този ден
ог него съм надхитрен.
Платих си морската софра
и също си заминах.
Един, да пъшкам през нощта
на скърцаща пружина!
Юри
Йовев
Юли
2021 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
