В Слънчака - 5
Когато - преди седем дни
се върнах от Патая,
за четри дни спестих пари,
в Слънчака да гуляя.
Отидох там, в хотел с една
звезда и половина.
С кушетка, мивка и чешма,
и скърцаща пружина.
Морето бе - на час от мен
напряко през полето.
С изрязан потник от сатен
към плажа се завтекох.
Измит, избръснат, гологлав
на всеки казвах: “Чао!”
Опънах бял, голям чаршаф
направо пред Какао!
Поръчах скромно, за сефте
два розови домата,
със скъпо, патешко суфле,
с картофена салата.
От чантата извадих джин,
отпих стотина грама.
Пред мен чадъра беше син
и с готина мадама!
Надзърнах в нейните крака,
огледах й бедрата.
Харесах всички - веднагА,
с гърдите и косата!
Реших - да викна - за мезе
калмари, миди, раци!
Загледах мацката с респект
и с хиляди мераци!
Пък тя, горката, щом съзря
горките мекотели,
с усмивка махна ми с ръка,
поправи две къдели.
Показа ми - разкошен тен
и без да се преструва,
призна, че вече ми е фен,
и иска да празнува!
Предложих й да пийне сок
от дренки и малини.
А тя, фриволно, за отскок
поръча си мартини!
Веднага я помолих с крем
гърба да ми намаже.
Да хапне - миди на корем!
Копнежи да разкаже.
Приказвахме, какво ли не.
За климата в Аляска.
За висша мода - За Фере!
За кравите в Небраска.
Така - със нея - без шеги,
започна следобяда.
Под сноп от слънчеви лъчи
тя с мен се изповяда:
Узнах, че не е спала с мъж
от близо три години!
Че цял живот очаква дъжд
над нейните градини!
Поръчах раци - втори път -
към две кила и нещо!
И взех да търся скришен кът
в градинката отсреща.
И тъкмо - да поискам час
в съседната палатка,
едно момче дойде при нас
със кофа и лопатка.
Прегърна майка си… и взе,
да плаче с гръм и трясък!
Да хвърля в скъпото гурме
със шепи мокър пясък!
Предложих му веднага рак
и тлъста, черна мида!
А то… нарече ме - глупак,
и тъпа какавида!
Не спря на плажа да реве,
изплашихме кафето!
Отказа - торта… сладолед,
и джет насред морето!
И мацката, за “мой късмет”
реши да се прибира -
Синът да спинка следобЕд
във тяхната квартира.
Събра си - всички чукала
разхвърляни на плажа.
Застанах в поза - Будала!
Не знаех, кво да кажа.
Погледнах малкия гамен,
а той ми се усмихна.
За миг разбрах, че този ден
ог него съм надхитрен.
Платих си морската софра
и също си заминах.
Един, да пъшкам през нощта
на скърцаща пружина!
Юри
Йовев
Юли
2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
