В Слънчака - 5
Когато - преди седем дни
се върнах от Патая,
за четри дни спестих пари,
в Слънчака да гуляя.
Отидох там, в хотел с една
звезда и половина.
С кушетка, мивка и чешма,
и скърцаща пружина.
Морето бе - на час от мен
напряко през полето.
С изрязан потник от сатен
към плажа се завтекох.
Измит, избръснат, гологлав
на всеки казвах: “Чао!”
Опънах бял, голям чаршаф
направо пред Какао!
Поръчах скромно, за сефте
два розови домата,
със скъпо, патешко суфле,
с картофена салата.
От чантата извадих джин,
отпих стотина грама.
Пред мен чадъра беше син
и с готина мадама!
Надзърнах в нейните крака,
огледах й бедрата.
Харесах всички - веднагА,
с гърдите и косата!
Реших - да викна - за мезе
калмари, миди, раци!
Загледах мацката с респект
и с хиляди мераци!
Пък тя, горката, щом съзря
горките мекотели,
с усмивка махна ми с ръка,
поправи две къдели.
Показа ми - разкошен тен
и без да се преструва,
призна, че вече ми е фен,
и иска да празнува!
Предложих й да пийне сок
от дренки и малини.
А тя, фриволно, за отскок
поръча си мартини!
Веднага я помолих с крем
гърба да ми намаже.
Да хапне - миди на корем!
Копнежи да разкаже.
Приказвахме, какво ли не.
За климата в Аляска.
За висша мода - За Фере!
За кравите в Небраска.
Така - със нея - без шеги,
започна следобяда.
Под сноп от слънчеви лъчи
тя с мен се изповяда:
Узнах, че не е спала с мъж
от близо три години!
Че цял живот очаква дъжд
над нейните градини!
Поръчах раци - втори път -
към две кила и нещо!
И взех да търся скришен кът
в градинката отсреща.
И тъкмо - да поискам час
в съседната палатка,
едно момче дойде при нас
със кофа и лопатка.
Прегърна майка си… и взе,
да плаче с гръм и трясък!
Да хвърля в скъпото гурме
със шепи мокър пясък!
Предложих му веднага рак
и тлъста, черна мида!
А то… нарече ме - глупак,
и тъпа какавида!
Не спря на плажа да реве,
изплашихме кафето!
Отказа - торта… сладолед,
и джет насред морето!
И мацката, за “мой късмет”
реши да се прибира -
Синът да спинка следобЕд
във тяхната квартира.
Събра си - всички чукала
разхвърляни на плажа.
Застанах в поза - Будала!
Не знаех, кво да кажа.
Погледнах малкия гамен,
а той ми се усмихна.
За миг разбрах, че този ден
ог него съм надхитрен.
Платих си морската софра
и също си заминах.
Един, да пъшкам през нощта
на скърцаща пружина!
Юри
Йовев
Юли
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ели, Роси, няма по-вярно нещо от това, че човек се учи на номера докато е жив! 😀
-
Трябва да ми разясниш каква е тая поза Будала! 😁😁
-
Не се отчайвай! Нали знаеш - най-хубавото предстои! 😀
-
Прочете ли я третата част? 😀 Не е за изпускане! 😀
-
Ще спя спокойно значи!
Има напредък. -
Да, Мая, в третата част лирическият ляга под една круша до един красив водопад. 😀 И на връщане, в самолета също му се отваря парашута! 😀😀😀
-
Хих! Така и не разбрах, по траекторията от Патая до Слънчака, на тоя твоичкия лирически, усмихна ли му се късметът поне веднъж.
-
Ирка, в България, единствените раци, които що годе стават за ядене са речните. Има вносни но…
Виж, Патая е друга поста! Там си избираш някое прасе (кинг лобстър) към две кила, носят ти го, бият камбаната в ресторанта и всички посетители ти ръкопляскат!
Трябва да те заведа някой ден! 😀😘😀 -
Съществува ли някаква математическа зависимост в съотношението години на въздържание и порцията раци? Или все по две кила поръчваш!🤔🤣😘
Щото на мен и един ми стига. Около кило!🦞 -
Пепи! 😀😀😀
Друг път няма да се мина
със звезда и половина!
Ще отсядам в шест звезди,
в Монте Карло и Капри! -
За звезда и половина
Късмет извадил си,
Че можеше и мивката
Да беше без чешма! -
Блу, животът е несправедлив, знаеш го. Само приказките завършват щастливо. 😀 Права си на моя лирически не му върви, но той няма да се спре и ще дерзае до последно! 😀 😀 😀
Наде! 😀😀😀 -
Харпун, приятелю, в момента тръгвам от Градина за плажа на Смокиня, щото там почва много яко плажно парти. Ще пийна няколко шота и ще потърся някоя рускиня да си поупражнявам малко руския, че съм го по забравил! 😀 Чакам те! 😀
-
Сеа не моа та разбра на Света Марина ли си или на Сланчака,щот по обяд кат минавах покрай Какао нямаше драми,ма може и да не съм дочул детския рев.Доизаснявай са бре Юрка.Поздрав.
-
Правилно, Деа, децата трябва да пазят майките си от чужди посегателства! 😊
Руми - Чичо Манчо е незабравим образ в българското кино! 😊
Tangerine (Самовила) 😊😊😊 -
-
Юри що забрави" С деца на море" , ама така е флиртовете все на вас мъжете се падат, ние жените сме лесни, вземаме децата и отиваме на море! Ама не съм видяла, бащи с деца на море! Те това е!
-
Аааа, не знам Понякога малките мъже също са пълни с номера🤣🤣🤣
-
Деа, това май бе номер организиран от майката. 😀 - Да хапне на аванта морски дарове, да пийне няколко мартинита, а синът й да дойде в един момент и уж заради него да ми каже Чао! Опасни намера знаете, ей! 😀😀😀
-
Хахахахаха Големият мъж прецакан от малкия мъж, а?🤣🤣🤣
-
Иржи, много филми съм гледал и ми работи фантазията! 😀 А твоята манджа хич не е постна! Много хубаво направи да почнеш да публикаваш проза, получават ти се историите, разказваш ги страшно увлекателно. Ще чакам да напишеш и нещо не толкова автобиографично, където да развихриш и твоята фантазия! 😀
-
Много приключения, много нещо....И като сравнявам с моята "постна манджа", прав си, Юри с "критиката"! Но разликата е, че ти можеш да се чувстваш герой, докато аз....и онлайн ще личи, че се изчервявам....Затова, давай, разказвай ти!
-
Акеми! 😀
Генек, харесват ме, ама само ме залъгват, че ще дойдат с мен в Санта Марина. Стоя сам вече втори ден на плажа, и само майки с малки деца около мен се мотаят! 😀😀
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
