6 мар. 2016 г., 20:56

В спомена

456 0 0

                                                                     В спомена

 

 

Сгушена в пазвите на спомена,

като песен ще полетя в дните.

В биещо сърце любов не сломена

живее като роза на времето с бодлите.

 

Усмивка тиха ще разцъфне,

като аленото полско цвете.

Образ мил в мираж ще се превърне.

Горещо лято букет ще изплете.

 

Листопадът на времето ще шепне

Листопад на човешките съдби.

Песента звучи, душата трепне.

Старостта ще спре, човек бъди.

 

В одеждите на времето родена

маждукащата воля ще запаля.

В натежала нежност оплодена

с песента си само теб ще галя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...