Mar 6, 2016, 8:56 PM

В спомена

  Poetry » Love
450 0 0

                                                                     В спомена

 

 

Сгушена в пазвите на спомена,

като песен ще полетя в дните.

В биещо сърце любов не сломена

живее като роза на времето с бодлите.

 

Усмивка тиха ще разцъфне,

като аленото полско цвете.

Образ мил в мираж ще се превърне.

Горещо лято букет ще изплете.

 

Листопадът на времето ще шепне

Листопад на човешките съдби.

Песента звучи, душата трепне.

Старостта ще спре, човек бъди.

 

В одеждите на времето родена

маждукащата воля ще запаля.

В натежала нежност оплодена

с песента си само теб ще галя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...