6.03.2016 г., 20:56

В спомена

451 0 0

                                                                     В спомена

 

 

Сгушена в пазвите на спомена,

като песен ще полетя в дните.

В биещо сърце любов не сломена

живее като роза на времето с бодлите.

 

Усмивка тиха ще разцъфне,

като аленото полско цвете.

Образ мил в мираж ще се превърне.

Горещо лято букет ще изплете.

 

Листопадът на времето ще шепне

Листопад на човешките съдби.

Песента звучи, душата трепне.

Старостта ще спре, човек бъди.

 

В одеждите на времето родена

маждукащата воля ще запаля.

В натежала нежност оплодена

с песента си само теб ще галя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...