В спомена
Сгушена в пазвите на спомена,
като песен ще полетя в дните.
В биещо сърце любов не сломена
живее като роза на времето с бодлите.
Усмивка тиха ще разцъфне,
като аленото полско цвете.
Образ мил в мираж ще се превърне.
Горещо лято букет ще изплете.
Листопадът на времето ще шепне
Листопад на човешките съдби.
Песента звучи, душата трепне.
Старостта ще спре, човек бъди.
В одеждите на времето родена
маждукащата воля ще запаля.
В натежала нежност оплодена
с песента си само теб ще галя.
© Йонка Янкова Всички права запазени