В средата на лятото
Всред лилави цветя търся спасение
Някъде там в средата на лятото.
Някъде там в неосъзнатото щастие.
Някъде там сред жита и поляни.
Днес е отново средата на лятото.
И пак тръгват у мене прастари потоци.
Прастари потоци - жизнени сокове на вечното лятно усещане за безвремие.
Всред лилави цветя търся спасение
Бос вървя в сърцето на лятото.
В сутринта благословена от слънцето.
И в нощта - под безкрая.
Днес е отново средата на лятото.
Сутрин е, пърхат крилати създания.
И си мисля какво са това пеперудите.
Не са ли те мисли родени от лятото?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Svetoslav Vasilev Все права защищены
"Бос вървя в сърцето на лятото." !