8 июн. 2008 г., 19:10

В старата къща 

  Поэзия » Другая
627 0 2

В старата къща

Когато вляза в старата къща,
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.

Когато отворя старата врата,
болка пронизва моята душа.
Това е мястото, в което живя,
а няма те... няма те сега.

Излизам и сядам в нашия двор,
той не е същият... сякаш е затвор,
в който затворени са всички мечти
и всички мигове, в които до мен бил си ти.

Толкова смях царял е в старата къща,
а сега само самота я обгръща.
Минали дни, които топлят ми сърцето,
но поне даряват усмивка на лицето.

© Красимира Бакалова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??