В старческия дом
Това е старческият дом –
пуст двор, тъга, стени олющени;
лица, които мълчешком
ме милват с поглед добродушен...
О, старци, в сетния си дом
нима намирате утеха?
Крещят сърцата мълчешком
под черни, овехтели дрехи!
О, майки, родни синове
нима очаквате пред прага?
Треперят слаби колене,
в очите пари топла влага!
Така е в старческия дом –
тук с двайсет лева срещат Бога;
очите гаснат мълчешком,
ръце умират в изнемога!...
Това е старческият дом!
Вратите му не се заключват!
Отивам си... а мълчешком
ме следва беловласа участ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
